Първоначално, концепцията за управление на проекти се развива в контекста на американския военно-промишлен комплекс, където сложността на задачите изисква систематизирани методи за планиране, изпълнение и контрол. Оттам нататък практиките постепенно се разпространяват към други икономически сектори, като инженерството, информационни технологии и инфраструктура.
През последните десетилетия се разработиха различни международно признати стандарти и добри практики, които предоставят рамка за управление на проекти. Сред най-утвърдените са:
PMBOK – стандарт за управление на проекти
PMBOK (Project Management Body of Knowledge) е световно признат стандарт и ръководство за управление на проекти, разработен от Института за управление на проекти (PMI). Той представлява съвкупност от знания, добри практики, процеси, инструменти и техники, които са широко приети и прилагани в индустрията за успешно управление на проекти.
PMBOK структурира управлението на проекти в пет основни групи процеси (иницииране, планиране, изпълнение, мониторинг и контрол, приключване) и десет области на знание (като обхват, срокове, разходи, качество, риск и др.). Целта му е да предостави обща рамка и терминология, които помагат на проектните мениджъри да постигат целите на проектите си ефективно и предвидимо, независимо от индустрията или мащаба на начинанието.
IPMA ICB – Individual Competence Baseline
IPMA Individual Competence Baseline (ICB) е международен стандарт за управление на проекти, разработен от International Project Management Association (IPMA). Той описва модел на компетентностите, които един професионален ръководител на проекти трябва да притежава, за да управлява успешно проекти, програми и портфейли.
ICB разглежда управлението на проекти през три области на компетентност:
- Хора (People) – лидерство, работа в екип, мотивация, комуникации, етика.
- Практики (Practice) – методи, техники и инструменти за управление на обхват, срокове, разходи, рискове, качество и др.
- Контекст (Perspective) – стратегическа среда, организация, културни и правни аспекти, устойчивост.
Целта на ICB е не само да се дефинират процеси, а да се оцени и развие цялостната компетентност на мениджъра на проекта, като комбинация от знания, умения и поведение.
PRINCE 2
Методологията PRINCE2 (Projects IN Controlled Environments) представлява структуриран подход за управление на проекти, разработен първоначално от правителството на Обединеното кралство. Днес тя е широко призната и прилагана както в публичния, така и в частния сектор в множество държави, като се утвърждава като един от водещите стандарти в областта на управлението на проекти. PRINCE2 е базирана на методологията PROMPT и IBM’s MITP, като интегрира най-добрите практики и уроци, научени от реални проекти (Рангелова, n.d.).
PRINCE2 се изгражда върху три основни структурни компонента: принципи, теми и процеси, които заедно осигуряват цялостен и повторяем модел за управление на проекти.
ISO 21500:2012 – насоки за управление на проекти
ISO 21500:2012 – „Насоки за управление на проекти“ е стандарт изготвен от Международната организация по стандартизация. Той е адаптиран от Българския институт за стандартизация и издаден под наименованието БДС ISO 21500:2012.
ISO 21500 възприема процесен подход към управлението на проекти, като процесите са групирани в процесни групи и тематични области. Този подход осигурява систематичност и последователност при планирането, изпълнението, контрола и приключването на проектите.
Lean construction
Първоначалната концепция за Lean се развива в автомобилното производство през XX век. Lean еволюира от предизвикателствата за преодоляване на недостатъците при производителност 9:1 при ограничен пазар с търсене на голямо разнообразие на превозни средства, което не позволява масово производство. След Втората световна война японският инженер Taiichi Ohno, инженер в Тойота, поема основна роля в преодоляването на тези предизвикателства и разработва нова производствена система на Тойота (Toyota production system). В резултат японският производствен подход е обозначен като Lean production, защото произвежда превозни средства с по-добро качество и по-голямо разнообразие, в същото време се използват по-малко ресурси, време и пари.
На практика, основната теория, която стои зад Lean production е ограничаване на загубите в производството. Японското разбиране за Lean до голяма степен се отнася до „muda“ (японската дума за отпадък), т.е. ограничаване или напълно елиминиране на загубите. Тези загуби може да се открият във всеки един производствен процес, който не добавя стойност за крайния потребител.
Agile Project Management
Гъвкавото управление на проекти (Agile Project Management) е съвременна методология, която се използва основно при разработката на софтуер, но намира приложение и в други сфери, където се изисква бърза адаптация към променящи се изисквания. Agile възниква през 2001 г., когато 17 водещи софтуерни разработчици се събират и създават „Манифест на гъвкавите методологии“ (Agile Manifesto). В този документ са формулирани основните ценности и принципи, които поставят акцент върху хората, сътрудничеството, работещия продукт и способността за бърза реакция при промени.