Какви са моделите на ПЧП?
Проектите по публично-частно партньорство не са еднакви – има различни модели, всеки със свои особености. Основната разлика между тях е кой какви рискове поема и колко отговорност се прехвърля към частния партньор.
Моделите на ПЧП се базират на международно призната номенклатура и се различават именно по това колко дълбоко участва частният сектор в проекта – от проектиране и строителство до финансиране, експлоатация и поддръжка.
Как се разпределят рисковете?
На илюстрацията по-долу са илюстрирани различни модели на ПЧП, подредени отляво надясно според степента на участие на частния сектор и съответно – степента на поетите от него рискове.
Ето какво се случва:
- Традиционни модели на възлагане (отляво): Тук по-голямата част от рисковете остават при публичния сектор. Частният партньор изпълнява конкретна задача (напр. строителство), но не носи дългосрочна отговорност.
- Модели като „Проектиране – Строителство – Финансиране – Експлоатация“ (DBFO) или „Строителство – Управление“ (Build-Operate) (надясно): Тук основните рискове преминават към частния сектор. Той не само строи, но и финансира, управлява и поддържа проекта дългосрочно.
Колкото повече се движим надясно по скалата, толкова по-голяма е ролята на частния партньор – и толкова по-интегриран е моделът на партньорство.
Защо това е важно?
Изборът на модел определя кой и какъв риск носи, как се разпределят отговорностите и какви са очакваните ползи за двете страни. Правилният модел прави проекта по-устойчив и по-ефективен.